История на баркода
Баркодът е изобретен в края на 40-те години на миналия век и оттогава е придобил огромно значение за автоматичната идентификация и събирането на данни в различни индустрии. Днес той е навсякъде, използва се в безброй приложения, от супермаркетите до медицината. И така, откъде произлиза? Тази статия проследява историята на баркода, разглежда какво е било преди него, описва как се е развила системата с баркодове и разглежда къде се използва и накъде се насочва.
Автоматичното събиране и съхраняване на стоки и информация не е нова идея. Механичните рамки за преброяване и перфокартите вече са вършили тази работа през 19-ти век. 40-те години на миналия век донасят първите опити за използване на оптични кодове за събиране на данни. Те никога не се налагат, защото технологията е била трудна, а употребата е била ограничена. Именно баркодът най-накрая прави автоматичното събиране на данни работещо.
Началото на баркода е свързано с двама студенти от университета Дрексел във Филаделфия, Норман Уудланд и Бернард Силвър. През 40-те години на миналия век двамата се заемат да намерят начин за автоматично събиране на данни. Те експериментират с различни оптични кодове, които могат да бъдат отпечатани, залепени или нарисувани върху опаковки. Това, което искат, е система, която да е лесна за отпечатване и лесна за четене, издръжлива и евтина за производство.
През 1949 г. Уудланд се досеща за идеята. Той си спомня морзовия код, който е научил като бойскаут, и вижда, че поредица от линии и празнини може да се чете просто и надеждно. В търговски център в Маями Бийч Уудланд сяда на плажа и чертае линии и празнини в пясъка, имитирайки морзов код, за да провери дали подходът ще работи за събиране на данни. Той и Силвър изграждат първия прототип на баркод въз основа на тази идея — обикновен модел от линии и празнини.
Превръщането на това в практична система отнема няколко години. През 50-те години на миналия век различни изследователски групи работят върху кодове, които могат да се използват в индустрията. Един важен етап е системата за баркодове Bullseye, изобретена от Дейвид Савир през 1959 г. Тя подрежда сегменти в кръг и те могат да се четат оптически. Други изследователи изграждат подобни системи, но никоя от тях не се налага. Последният пробив за автоматичната идентификация и събирането на данни идва с баркода през 70-те години на миналия век.
Първият баркод, действително използван в магазин, е Универсалният продуктов код (UPC). IBM разработва UPC съвместно с хранителната индустрия, за да опрости купуването и съхранението на храни. Първият сканиран UPC код, в супермаркет в Охайо през 1974 г., е върху пакет дъвки Wrigley's. Успехът е значителен и баркодът се разпространява бързо. Днес той се среща в почти всяка индустрия и приложение, както в логистиката, така и в потребителската електроника.
Технологията на баркодовете претърпява множество разработки през последните десетилетия. Кодовете стават по-сложни и сега могат да достигат до няколкостотин или няколко хиляди линии. Появяват се и 2D кодове, които съхраняват повече информация на по-малко място; QR кодът и DataMatrix са примери. Скенерите също се подобряват и сега са бързи и точни. Безжичните технологии като RFID (радиочестотна идентификация) позволяват баркодовете да се четат от разстояние, което разширява обхвата на тяхното използване.
Бъдещето на баркода е обещаващо. За автоматичната идентификация и събирането на данни баркодът остава важен инструмент. Вероятно технологията ще стане по-прецизна и по-ефективна. Една област, в която баркодовете могат да се разширят допълнително, е Интернетът на нещата (IoT). Там интелигентните устройства, комуникиращи помежду си чрез безжични връзки, ще играят важна роля. Затова се очаква използването на баркодове за идентифициране на артикули и проследяване на потока от стоки да продължи да нараства.
Баркодът има забележителна история. От обикновен модел от линии и празнини до сегашния си статус на незаменим инструмент за събиране на данни, той е изминал дълъг път. Трудно е да си представим как икономиката и обществото биха се справили без тази проста, но ефективна технология. Баркодът революционизира начина, по който идентифицираме и проследяваме стоки и информация, и ще продължи да играе важна роля в бъдеще.