Историята на баркода
От изобретяването си в края на 40-те години на миналия век, баркодът придоби огромно значение за автоматичната идентификация и събиране на данни в различни индустрии. Днес баркодът е повсеместен и се използва в множество приложения, от супермаркети до медицинската сфера. Но как се появи баркодът? В тази статия ще продължим да търсим историята на баркода, ще разгледаме неговите предшественици, ще опишем развитието на системата за баркод и ще обсъдим приложението и бъдещето на баркода.
Идеята за идентифициране и съхраняване на стоки и информация по автоматизиран начин не е нова. През 19-ти век за улавяне на данни са използвани механични счетоводни рамки и перфокарти. През 40-те години на миналия век имаше първоначални опити за използване на оптични кодове за улавяне на данни. Тези кодове обаче не бяха особено успешни поради технически трудности и ограничени възможности за приложение. Изобретяването на баркода в крайна сметка доведе до пробив за автоматично улавяне на данни.
Изобретяването на баркода се дължи на работата на двама студенти от университета Дрексел във Филаделфия: Норман Уудланд и Бърнард Силвър. През 40-те години двамата започват да търсят решение за автоматизирано събиране на данни. Те експериментираха с различни оптични кодове, които могат да бъдат приложени към опаковки чрез различни техники като отпечатване, залепване или боядисване. Те търсеха система, която е лесна за печат и четене, както и здрава и евтина за производство.
През 1949 г. Уудланд има новаторска идея. Спомни си азбуката на Морз, която научи като бойскаут, и осъзна, че код, състоящ се от поредица от тирета и интервали, може да бъде прост и надежден метод за улавяне на данни. В търговски център в Маями Бийч Уудланд седеше на плажа и рисуваше тирета и интервали в пясъка, за да имитира морзов код и да тества дали този подход би бил подходящ за улавяне на данни. Woodland и Silver в крайна сметка разработиха първия прототип на баркод, състоящ се от прост модел от тирета и интервали.
Въпреки това отне няколко години баркодът да се превърне в практична система. През 50-те години различни изследователски групи работят върху разработването на кодови системи, които могат да се използват в индустрията. Един от най-важните етапи е изобретяването на системата за баркод Bullseye от Дейвид Савир през 1959 г. Тази технология използва кръгло подреждане на сегменти, които могат да бъдат оптично разчетени. Други изследователи разработиха подобни системи, но нито една от тях не успя да надделее. Най-накрая въвеждането на баркода през 70-те години донесе окончателния пробив за автоматична идентификация и улавяне на данни.
Първият баркод, действително използван в магазин, беше универсалният продуктов код (UPC). UPC кодът е разработен от IBM и хранителната индустрия, за да опрости процеса на закупуване и съхранение на храна. Първият UPC код беше сканиран върху опаковка дъвка Wrigley's в супермаркет в Охайо през 1974 г. Въвеждането на UPC кода беше голям успех и доведе до бързото разпространение на баркода. Днес баркодовете могат да бъдат намерени в почти всяка индустрия и приложение, от логистиката до потребителската електроника.
Технологията за баркодове претърпя множество разработки през последните десетилетия. Баркодовете стават все по-сложни и сега могат да се състоят от няколкостотин или хиляди тирета. Разработени са и 2D кодове, които могат да съхраняват повече информация в по-малко пространство. Примери за 2D кодове са QR кодът и кодът на матрицата на данните. Скенерите за баркод също са подобрени и вече са много прецизни и бързи. Чрез използване на безжична технология като RFID (радиочестотна идентификация), баркодовете могат да се четат и дистанционно, разширявайки възможностите за тяхното приложение.
Бъдещето на баркода е обещаващо. Баркодът остава важен инструмент за автоматична идентификация и събиране на данни. В бъдеще се очаква технологията за баркод да бъде доразвита, за да бъде още по-прецизна и ефективна. Една област, в която баркодовете може да се разширят допълнително, е Интернет на нещата (IoT). В IoT интелигентните устройства, комуникиращи помежду си чрез безжична връзка, ще играят важна роля. Поради това се очаква използването на баркодове за идентифициране на артикули и проследяване на стокови потоци да продължи да нараства.
В обобщение може да се каже, че баркодът има забележителна история. От началото си като прост модел от линии и празнини до настоящия си статус на незаменим инструмент за улавяне на данни, баркодът е претърпял дълго развитие. Трудно е да си представим как биха функционирали икономиката и обществото без тази проста, но ефективна технология. Баркодът революционизира начина, по който идентифицираме и проследяваме стоки и информация, и ще продължи да играе важна роля в бъдеще.
